Глобализация за всички или как да я впрегнем в услуга на 99% от хората

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Референдумът във Великобритания не е просто за излизане от ЕС, той е вот на недоверие срещу глобализацията, която работи за малцина по света и ограбва мнозина, пише Стефани Томпсън за World Economic Forum.

Още по темата:

На 23 юни в исторически референдум британските граждани взеха решение, което отеква в целия свят: те гласуваха да напуснат Европейския съюз. Броени часове след новината, $2 трилиона бяха заличени от цените на акциите по света, британската лира се гмурна до 30-годишно дъно, а хората, вземащи решения в Европа и извън нея бяха оставени да се чудят какво означава всичко това.

За много от тях беше ясно: това е свързано с нещо повече от ЕС. Това беше вот на недоверие срещу глобализацията. „Налице е реакция срещу глобализацията“, коментира Нуриел Рубини, известен най-вече като икономиста, който предрече последната финансова криза, пред участниците в среща на Световния икономически форум наскоро.

Но за всеки един човек, шокиран от резултата от референдума има други, които се чудят как не видяхме какво се задава. В края на краищата, глобализацията е на командно дишане от известно време. Само преди месец Международният валутен фонд, един от най-големите поддръжници на глобализацията, постави под въпрос дали процесът е така положителен, както се обещаваше.

Дали всичко това е голямото разнищване на глобализацията? Или тя все още може да бъде поправена, така че да се гарантира, че работи за мнозинството, не само за малцина? Това е въпрос, на който Световният икономически форум ще посвети поредица от статии и видеоклипове през идния месец.

Двете страни на глобализацията

Всяка дискусия за предимствата и недостатъците на глобализацията трябва да държи сметка за един неоспорим факт: за много хора тя е голяма сила за добри неща.

„В общи линии, човешката раса никога не е била толкова добре. Продължителността на живота за последните 50 години се е увеличила повече, отколкото в предходните 1000. Когато падна Берлинската стена, две пети от човечеството живееха в крайна бедност. Сега са една осма“, пишат Йън Голдин и Крис Кутарна от Университета в Оксфорд.

Но това не значи, че няма проблеми по пътя. Да, много хора са се облагодетелствали изключително от глобализацията. Но други изостанаха. И никакви количества данни за така наречените ползи от по-свързания свят ще ги накара да се чувстват по-добре.

„Статистическите доказателства за общото благосъстояние са слаба утеха за една средна класа, чиито реални заплати са в застой или за бедните хора в САЩ и други от така наречените „богати“ страни, където бедността се задълбочава“, посочват Голдин и Кутарна.

Джоузеф Стиглиц, нобелов лауреат за икономика, писал много по тази тема, е съгласен, че това е основната причина за сегашната реакция срещу глобализацията. „Ние никога не сме имали демократична глобализация. Липсата на прозрачност и откритост означава, че ние сме въвлечени в една форма на глобализация, която работи за неколцина, но не за всички нас“, обяснява той във видео.

Голямата разлика днес, според Стиглиц, е, че най-губещите от глобализацията вече не мълчат. „Гражданите вече започват да разбират, че глобализацията е от значение. Те искат да имат глас“.

Новa гледна точка към един стар дебат

Естествено, да посочим недостатъците й не означава да изоставим глобализацията напълно. „Да избягваме цялостен глобален ангажимент заради такива опасности ще бъде пропусната възможност“, пише Калестъс Джума от Харвардския университет. Неговата статия прави нещо, което обикновено отсъства от дебата за глобализацията: тя я поглежда от не-западна перспектива.

„Последните три десетилетия бяха белязани от интензивен политически активизъм срещу глобализацията. Опозицията обаче се ръководи от един тесен възглед, който отъждествява глобализацията с либерализацията на международната търговия, развивана от западните страни. Но глобализацията е нещо повече от това“.

Африка се движи към по-голяма регионална и глобална интеграция след десетилетия на почти пълна изолация. Реакцията на Запада срещу глобализацията не трябва да възпира африканците, настоява Джума. Всъщност, Африка би могла дори да послужи за модел за нова, по-малко дефектна форма на глобализация.

Това е аргумент, подобен на онзи на Браункий Абдулахи, бежанка и защитничка на правата на жените, родена и израсла в лагера Дабааб (в Кения, най-големият бежански лагер в света и трети по големина „град“ в африканската страна, населяван от около половин милион души, б.пр.) – и никога не е имала този глобализиран свят, който е в момента за дебат.

Малките „количества“ глобализация, от които тя е сполучила – (ограничен), достъп до интернет, например – вече са довели до големи и положителни промени в живота й. Но не са я отвели достатъчно далеч и нейната история, за съжаление, далеч не е уникална.

„Процесът на глобализация, без съмнение, е сложен. Но като гледам как онези, усетили поне някои ползи от нея, й обръщат гръб, мога само да се надявам, че един ден ще имам същите възможности, които тя им е предложила“.

Да я накараме да заработи – за всички

Дори онези, които сочат с пръст недостатъците на глобализацията, признават, че тя може да бъде позитивна сила. „Очевидно можем да направим глобализация, която работи,“ отбелязва Стиглиц.

За целта трябва да се започне с реформиране на глобалните институции, смята Мери Калдор от Лондонското училище по икономика твърди. „Нашите институции, създадени през 20 век, не са подходящи за целта: те не могат да се справят с проблемите на 21-вия век“.

Вместо да отстъпваме от институции като Европейския съюз, ООН или Световната търговска организация, ние трябва да се съсредоточим върху реформирането им, заявява Калдор. В края на краищата, само чрез тях националните държави и техните граждани могат да се надяват да моделират глобализацията така, че да е от полза на всички.

Да накараме глобализацията да работи за всички изисква също политиците да признаят, че винаги ще има победители и губещи. Днес е работещата класа в богатия свят, утре може да са същите тези хора, които най-много са спечелили от глобализацията, посочва Едуард Олдън от неправителствената организация Съвет за външни отношения. „Подобно на някогашните работни места в индустриалната манифактура, има милиони работни места в сектора на услугите в богатите икономики, които са изправени пред потенциална нова конкуренция от страните с ниска работна заплата“.

Само чрез компенсиране на тези губещи можем да оформим устойчива, по-справедлива форма на глобализацията, твърди той. Но досега много страни, включително САЩ, не са успели да го направят.
В сравнение с други богати страни САЩ отделя далеч по-малко ресурси, за да помага на безработните да си намерят работа.

Олдън очертава редица начини, по които глобализацията може да бъде накарана да проработи. Някои от тях биха били почти единодушно подкрепени – да се развиват уменията на онези, които са загубили работните си места, а други са по-спорни – например идеята за основен универсален доход и (частично) връщане на някои форми на търговски протекционизъм

Той определя и може би най-важния въпрос в дебата за глобализацията: „Вместо край на подкрепата за глобализацията в богатите страни сегашният политически климат предлага втори шанс нещата да се поправят. Въпросът е дали политическото ръководство на Запада може да отговори на това предизвикателство“.