Учители трупат бонуси с курсове по икебана

Да се говори за учителските квалификации по принцип звучи скучно. Въпреки че на теория точно те би трябвало да помогнат на преподавателите да се оправят с новостите в образователната система. За съжаление обаче, значителна част от въпросните квалификации нямат нищо общо с образованието. Повече за тях разказва Нина Никодимова.

Още по темата:

„Нашата класна е на СПА в края на седмицата, затова нямаме час по биология“, разказва ученик. Класната всъщност и на обучение за справяне с агресията в класната стая, каквото и да значи това, но в луксозен хотел, в чиято конферентна зала на агресията са посветени точно два часа.

Останалото време е за „свободни занимания“, като на финала учителката ще получи документ, че се е „квалифицирала“ и това по всяка вероятност ще се отрази на бонуса, който трябва да получи. В положителна посока.

Просто защото в момента у нас с обучения на учители се занимава куцо и сакато, тъй като държавата дори не се е сетила да постави някакви минимални изисквания кой и на какво обучава преподавателите, от които искаме да повишават непрестанно нивото си. На практика всяка организация, която провежда измислени тиймбилдинги или тренинги по разни проблеми, може да обучава учителите у нас.

Чиновници в МОН разказват, че значителна част от учителите записват обучения по… протокол. Има и такива, които се квалифицират в областта на чайната церемония и икебаната. Съществува стратегия за развитието на педагогическите кадри, която предвижда създаването на регистър на обучителните организации за педагозите, но до момента подобна електронна база данни не е видяла бял свят.

Затова и учителите най-често избират да участват в обучения, които им гарантират минимум лекции, максимум СПА, както и някое и друго подаръче (дори да е само тефтер с химикалка) на изпроводяк.

Най-популярните курсове за обучение на учители се правят от издателствата, като задължително са гарнирани с учебник-подарък, така че после преподавателят да препоръча тяхното издание на всички ученици. Тъй като учителите като правило не обичат да си купуват учебници, обикновено наистина препоръчват тези, които издателството им е предоставило.

По този начин издателите си гарантират поръчки на помагалата от училището, които ще им бъдат платени от държавата. Като правило този тип обучения се организират в курорти извън населените места, а времето, посветно на лекции, е сравнително незначителна част от прекараното там време.

Сред много популярните обучения напоследък са и още два типа – тези за работа с деца, които имат специални образователни потребности, и овладяване на агресията. „Това са двете теми, които се наложиха в последните години и по които ние се чувстваме най-неподготвени. Въпреки това обаче от обученията не получаваме особено полезни съвети, които бихме могли да приложим в училище. По време на втория тип обучение ни даваха основно примери от практики на чуждестранни училища, които няма как да бъдат прилагани у нас“, разказва учител. „Данните бяха до голяма степен статистически и теоретични и на практика не могат да ни помогнат с нищо при работата с учениците“.

Много търсени са и обученията, които указват на преподавателите как да общуват с медиите в случай на криза. Като правило те най-често се организират от преподаватели по журналистика или социология, но не дават особен принос на учителите как биха могли да се справят с реална кризисна ситуация в клас.

Дори и самите обучения, които се организират от образователното министерство, куцат сериозно по отношение на ползата от тях. След като бе приет законът за предучилищното и училищно образование, МОН се впусна да организира обучения на преподавателите за това как трябва да бъде тълкуван и прилаган.

„През повечето време ни четоха извадки от закона и стандартите, които можем и сами да намерим в интернет. Когато стигнахме до практическите въпроси, ни казаха да ги зададем писмено и ни раздадоха брошури“, разказва преподавател в начален курс.

Въпреки че законът влиза в сила от 1 август, все още повечето учители не са наясно какво точно съдържа и какви промени предстоят в училището. Някои дори не знаят по какви учебни програми трябва да преподават. Всичко това – от заплащането до програмите, се урежда от държавните образователни стандарти.

За да задейства законът от 1 август, всичките 19 стандарта трябва да бъдат приети до края на юли, а налице са само четири.

За всичко това обаче училищата плащат едни пари, които в крайна сметка са им дадени от държавата.