Двоен ръст на корупцията в последните 5 години

Снимка: Wikimedia

Корупцията в България е нараснала двойно в последните 5 години – от 9% на 22%. Това се дължи главно на злоупотребите в администрацията и завладяването на държавата от модела КОЙ. Това обяви пред БНР Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) във връзка с представения днес доклад за състоянието на корупцията в България.

Още по темата:

„До 2011 г. нивата на корупция спадат, засегнати са около 9%, сега са 22 на сто. Това се дължи на серия от обстоятелства и едното е административна корупция, другото е завладяване на държавата“, каза той.

Стоянов уточни, че под административна корупция се има предвид дребни единични сделки на чиновници с по-нисък ранг, които правят услуги. А когато става дума за по-силни „актьори“ – граждани, фирми, или двете, те имат корупционни канали за комуникация с държавата. Това представлява и моделът КОЙ, стана ясно от думите му.

От ЦИД подчертават, че се наблюдава изключително притеснителна тенденция на обвързаност между власт и бизнес интереси. И въпреки че това партньорство ощетява държавата и гражданите, няма никакъв сериозен положителен ефект за намаляване на корупцията.

Според Димитър Марков от Правната програма на ЦИД по отношение на административната корупция данните сочат, че всеки пети български гражданин е участвал в подобна практика миналата година.

По отношение на политическата корупция изводите в изследването се базират на задълбжочен анализ на случилото се в последните 3 години.

„Набюдава се повишаване на корупцията около и преди избори. За нас това ясно показава нездравата коалиция между държава и бизнес. С наближаването на изборите властта търси начини да се разплати и да си осигури ресурс за нов управленски мандат. Критичният период е през 2014-а, после имаме известно намаляване, но не падаме под нивата от 2000-та година. Мерките, които се предприемат, не носят положителен резултат“, смята Марков.

Институциите не водят истинска статистика, която да позволи изводи. Голямата корупция остава безнаказана, хващат се дребни случаи, каза още той.

От ЦИД препоръчват да се извърши цялостна административна реформа в системата от контролни органи, тъй като на фона на вложените средства резултатите са незначителни.

Марков призова за създаване на прокуратура по румънски модел, която да се занимава с корупцията по високите етажи на властта. Това звено трябва да е напълно независимо от сегашната система, въпреки очакваната политическа съпротива срещу подобен ход.

По думите му се наблюдават мерки, които изглеждат добре, но са планирани така, че да не доведат до резултат.

Президентът Росен Плевнелиев също взе участие на 20-ия форум за противодействие на корупцията, под егидата на ЦИД на тема: „Завладяване на държавата и противодействие на административната и политическата корупция в България”.

„Корупцията я имa във всички държави от Европейския съюз. България не прави изключение и е измежду страните на ЕС, които усещат силно негативния ефект на корупцията заради тежкото наследство от комунизма“, заяви президентът и добави, че за решаването на проблема е необходима коренна реформа на всички публични институции и еманципиране от олигархичните и сенчести интереси.

Президентът посочи енергетиката като особено чувствителен сектор, който трябва незабавно да бъде реформиран, за да се предпази от корупционни зависимости.

„България не би могла да бъде суверенна държава и да се позиционира като ефективен член на ЕС и НАТО, ако не либерализира енергийния си пазар“, подчерта президентът и предупреди, че непрозрачните и лошо управлявани скъпи енергийни проекти биха оказали непоносим натиск върху публичните финанси.

По думите му един регулатор (КЕВР – б.р.) се е събудил от тежката ситуация по пътя на енергийната реформа, но все пак Плевнелиев призова да не не забравяме къде сме били. Той отбеляза, че днес всеки български гражданин се налага да плаща последиците от „Големия шлем“ на предшественика му Георги Първанов.

„Трябва да помним това, за да не допускаме повече тези рискове. АЕЦ „Белене” е удивителен проект, символ на всичко друго, но не и на икономически ефект, без договор, без нищо, което е част от доброто управление. Ако можехме да спрем такива проекти като АЕЦ „Белене”, като КТБ, като съсипаната приватизация, с тези прахосани милиарди, помислете къде щяхме да бъдем днес, посочи Плевнелиев.

Добре би било да помним, че корупцията се разраства там, където няма ефективна съдебна система, каза още той.

В присъствието на представители на изпълнителната власт, магистрати и експерти Плевнелиев предупреди, че борбата с корупцията ще коства на страната усилия, средства и време.

„Няма неприемлива цена за демокрацията. Корупцията е отрицание на доброто управление, тя тежи като допълнителен данък върху обществото“, посочи държавният глава и благодари на неправителствения сектор за усилията, провокирали информиран обществен дебат за противодействието на корупцията в страната.

Президентът отбеляза, че корупцията се развива там, където няма ефективна съдебна система. Той призова досиетата на обществените поръчки да бъдат електронни и достъпни.

Плевнелиев подкрепи новото антикорупционно законодателство, познато като „Антикорупцията на Куневс“, което беше гласувано на първо четене от Народното събрание в края на юни.