Big Ben за Европа

©EPA/БГНЕС

Какво ще се случи след 22 часа британско време (00:00 българско) на 23 юни 2016 година?

Броени часове ни делят от решението на гражданите от Обединеното кралство, които гласуват на референдума „Трябва ли Великобритания да остане част от Европейския съюз или да напусне Европейския съюз“. Така повече от 40 години след като става част от Общността – от 1 януари 1973 г., 46 499 537 избиратели имат право да заявят позицията си в 382 избирателни района.

Още по темата:

Допитването беше инициирано през 2015 г. от премиера Дейвид Камерън и консерваторите след преизбирането на Камерън през май 2015 година. И по чисто политически подбуди – за да даде отпор на евроскептичната и набираща сила Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) и лидера й Найджъл Фараж. В крайна сметка обаче рейтингът на Камерън пострада, показват последните социологически допитвания. Но той така или иначе няма да се кандидатира повече. Затова пък евроскептиците в редиците на консерваторите няма да намалеят.

Опозицията във Великобритания в лицето на Лейбъристката партия, либералите, зелените и шотландските националисти работи в подкрепа на членството, правителството и консерваторите са разделени. Броени дни преди референдума мъж нападна и уби депутатката от Лейбъристката партия Джо Кокс, която агитираше в подкрепа на еврочленството. Това, според анализатори, е наклонило леко везните в полза на Remain.

Какво ще се случи, ако Brexit се случи

„Икономическо самоубийство, политическо бедствие“. Така го определи пред БНР Ричард Корбет, депутат от лейбъристката опозиционна партия, Ричард Корбет. Той е бил и съветник на първия председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Преговорите за „развода“ ще продължат до две години . толкова е срокът, предвиден в Лисабонския договор. След което автоматично търговските споразумения с 53 държави ще бъдат денонсирани. Налице е опасност членството в ЕС да бъде оспорено и от други страни на 28-членната общност.

Нарастване на евроскептицизма, засилване на крайнодесните движения в Европа като Националния фронт на Марин льо Пен във Франция или партията на Герт Вилдерс в Холандия. В геополитически – успех за хибридната пропагандна война, която води с цел „пропукване“ на ЕС Русия и президентът й Владимир Путин.

Излизането на Великобритания от ЕС ще отслаби тежестта на Брюксел в международните отношения, защото Лондон, заедно с Париж, са една от двете големи военни сили. Обединеното кралство е и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и част от НАТО.

„Подозирам, че Путин ще бъде много доволен, ако Обединеното кралство излезе от ЕС“, каза още Корбет, като не изключи възможността останалите членки на Съюза да заработят в по-тясно сътрудничество. Същото предупреди през януари т.г. в „Гардиън“ Ги Верхофстад.

Излизането на Великобритания, която не е член на еврозоната, може да катализира процеси на тлеещи слабости в икономиките на останалите европейски държави. Финансовият министър Джордж Озбърн заяви, че при Brexit цените на недвижимите имоти ще паднат с до 18%.

Статутът на гражданите на ЕС, които живеят и работят във Великобритания – техният брой е около 3 милиона души (близо 5% от населението на Острова) ще се промени. Те няма да имат право да работят официално, статутът им ще зависи от решенията на парламента на всяка отделна страна-членка.

Министърът на външните работи Филип Хамънд предупреди, че не е ясно какви правила ще се прилагат, ако Великобритания вече не е част от свободното движение на стоки, услуги и хора в ЕС. Според Хамънд например Испания и Великобритания ще трябва да се споразумеят за определени квоти за испанците и британците, които да живеят в съответната страна. 2 милиона британски граждани живеят в страни от ЕС.

„Гарантираното право на труд и постоянно местожителство, което имаме сега навсякъде в ЕС, просто ще изчезне. Във Великобритания вие най-вероятно ще загубите социалната защита, която ви гарантира европейското право – защитата от дискриминация, правото на спешна медицинска помощ и т.н.“, предупреди Корбет.

Великобритания няма да плаща годишната си вноска от 9.8 милиарда паунда в бюджета на ЕС. Т.е. няма нужда всяко британско домакинство да „обеднява“ с 4300 паунда, отбелязва The Independent.

Какво ще се случи, ако Brexit не се случи

Миграцията към Острова на европейци (и неевропейци) ще продължи. През 2015 година, около 270 000 граждани от други европейски държави са имигрирали в ЕС, и други 85 000 британци са отишли в чужбина. Така че „нетната миграция“ е около 185 000 – това е най-високото ниво.

Британският референдум обаче накара политици и лидери от цял свят да агитират в полза на оставането в ЕС. В призивите се включиха и „финансовите акули“ – почти всички големи инвестиционни банки, представени в Лондонското Сити.

Едно е ясно – след допитването политиците ще трябва да се обърнат към избирателите си – лице в лице. Така, както направиха несистемните играчи – крайнодесните движения, които влязоха в политиката, промениха статуквото и в някои държави вече са сред основните действащи лица на политическия пазар, с които се съобразяват.

Във всяка една от страните в Европа има една растяща група хора, някои от които като във Великобритания – поколения безработни, хора, чиито социални придобивки се изпаряват, тъй като социалната държава е почти в несъстоятелност.

Очевидно мантрата със „споделените ценности“ – европейски, евроатлантически, вече не работи. Не и докато ЕС не стане реално обединение. Миграционният натиск направи глобализацията доста непривлекателна за милиони хора в ЕС, част от тях изгубили работните си места и заради преместването на производства в по-евтини дестинации.

Дали все пак няма нужда от някой национален идеал…