Любовта - щастието да бъдеш двама

Любовта – щастието да бъдеш двама

На книжния пазар отскоро е „Поетика на любовта“ от Валери Стефанов, дълго философско есе за любовта, написано с огромен интелект и с божествено вдъхновение. Книгата разглежда различните видове любов, като дискутира библейската любов и любовта към Бога, любовта между две човешки същества, както и любовта към самия себе си.

Още по темата:

Любовта е представена през погледа на душата, но и през погледа на тялото, както и като всемирно изкушение. Любовта може да бъде благословение, но и проклятие. Според книгата на Валери Стефанов обаче любовта е предимно…щастие! Щастието да бъдеш двама. „Поетика на любовта“ е една книга, от която освен удоволствие читателят получава и много знание. Знание за религията, за митологията, за философията и за литературата, за цялата антропология на любовта.

Авторът Валери Стефанов е български писател и литературовед, професор по българска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, автор на многобройни монографии и на няколко романа. Последните му книги са „Жените са спомен от мрака“ (2014) и The Temple of Humanity. An Apology of the Masonic Brotherhood (2011).

ИК „Авлига“ планира представяне на книгата в градовете София, Русе и Бургас.

Из книгата

Любовта е събитие, не е дневен ред или годишна програма. Човек не може да реши, че в петък ще се влюби, а в неделя вече дълбоко ще обича някого. Той обаче може да се влюби в деня на своето влюбване, да обича във времето на своята любов. Любовното събитие е събиране и споделяне, възможността да имаш съ-битие с друг човек.

***

„Не сме като у дома си в нашия свят…“ – това са думи на поет, за когото бягството и изгнанието са съдба – Райнер Мария Рилке.

Когато сме влюбени, ние сме у дома си. Прибрани сме в нашия свят, настанени сме в съкровеното.
След като животът не е само битка срещу смъртта, то и любовта не е само битка с омразата и импотентността.
Любовта е нещо съвсем любовно.
Любовта е единение на земното като временна немощ и на небесното като неоспорима мощ.

***
Любимата е мястото, където сме разпалени.
Всичко в нея е едно непрестанно разгарящо ни огнище.
Любимата е хитростта и безкрайността на желанието.
Любимата не е тялото на една жена, тя е целостта на един свят.
Любимата е мит. Митът не е подозрително обследване на истината, а доверчиво разполагане в живота.

***
За емоционално грамотния човек любовта е модус на съществуване, битиен избор е във вселенската немотия.
Откъм дома на любовта пише пишещият, а не от високата кула на безпристрастния наблюдател. Безпристрастният наблюдател не е способен да каже нищо смислено за любовта, той може само да преразказва чужди мисли и да подражава на чужди емоции.
Любовта не е в насрещното – да седи някъде и да чака да я опишем. Любовта тече през ръката на пишещия и само този личен любовен приток изгражда и оформя нейния по-справедлив образ.
Рисува нейната чудотворна икона.