Чумаво. Още 3 години, 7 месеца и 1 седмица

Прокурорска реформа или фейстлифтинг на главния прокурор? Сотир Цацаров има още 3 години, 7 месеца и една седмица на поста главен прокурор – той е точно в средата на мандат си като шеф на държавното обвинение. Един анализ на Калина Николаева.

Още по темата:

В този момент правосъдното министерство внесе дългоочаквания втори пакет от съдебната реформа с обещанието, че промените ще направят редовите прокурори свободни. Дали наистина това е така?

Не. Предложената от екипа на Екатерина Захариева реформа може да проработи само в институция, която има нужда от лека настройка. На българската прокуратура й трябва апокалиптично разтърсване. Преди четири години Европейската комисия също подчерта нуждата от промени „из основи“ на държавното обвинение.

Какво се предлага сега? Проектът за промени в Закона за съдебната власт предвижда отнемане, но „на хартия“, на пряката власт, която Сотир Цацаров има върху всички в системата. Той ще запази властта си „само“ върху всички шефове на държавното обвинение, които на свой ред запазват властта си върху пряко подчинените им магистрати.

Цацаров ще може да заповядва на шефовете, които на свой ред ще предават повелята му надолу по веригата. Всичко това ще става само писмено. Писаното слово става основната гаранция срещу произвола в системата.

Проблемът е, че в сегашния си вид прокуратурата е черна дупка. Главният прокурор, без значение дали е Цацаров, или някой друг, е абсолютно безконтролен и от тази институция не излиза нищо, освен ако той не реши.

Няма кой да контролира огромното количество писмени заповеди, които ще циркулират из системата след въвеждането на новите правила. Няма и кой да гарантира, че правилата няма да се заобикалят с продължаването на практиката за устно разпореждане.

Българските прокурори са работили десетилетия в среда на пълна зависимост от своите началници. Редица експертни доклади показаха, че в държавното обвинение най-сериозният проблем е манталитетът на магистратите.

Ръководният принцип е: За да растеш в кариерата, трябва да си близък на шефа, а за да си близък на началника, не трябва да вървиш срещу него. Най-важно от всичко е да се спазва омертата, т.е. да не говориш за това. Как писмените заповеди биха променили тази ситуация?

В момента за по-свободолюбивите магистратите единственият изход е да напуснат прокуратурата и да станат съдии или адвокати. И през последните две години се забелязва рекордно движение на прокурори към съда, което е белег за сегашната атмосфера в прокуратурата.

Ако се използват исторически аналогии, реформата за прокурорите няма да е Френската революция. Тя ще утвърди положение като това отпреди чумната епидемия през 1346 година – кралят ръководи феодалите, които притежават селяните. Положителното е, че има крачка напред от сегашния прокурорски модел, който копира руския имперски абсолютизъм.

Френската революция за прокуратурата щеше да е отделянето й от съда, поставянето й под постоянна парламентарна отчетност, дължима и пред малцинството, създаване на механизми за обществен натиск върху нейната дейност.

Един от вариантите бе и създаването на независима прокуратура за борба с корупция по румънски модел. В сегашния си вид държавното обвинение е абсолютно безотчетно и не се вижда как това ще се промени с предлагания законопроект.

Единствената причина за това е, че няма политическа воля. През миналата година магистратската общност видя как управляващите, с изключение на Реформаторския блок, погазиха независимостта на съдиите за сметка на запазването на контрола на Сотир Цацаров върху прокуратурата. Това бе сторено, въпреки изричните препоръки на Венецианската комисия и международните стандарти.

При липса на политическа воля екипът на правосъдния министър няма как да предложи повече от леки настройки в системата, които в същността си са само пиар за пред Брюксел.

Липсата на воля за реформа е и основният репер, по който може да се съди, че предлаганото е бош лаф. Ако беше нещо голямо, нямаше да се предложи. В крайна сметка всичко, засягащо Цацаров, подлежи на одобрение от Цацаров.

Така прокурорската реформа изглежда повече като фейслифтинг на главния прокурор за пред Европа, отколкото съдържателен акт, който цели реална промяна. С освеженото от козметичната „реформа“ лице, Цацаров ще може още 3 години, 7 месеца и 1 седмица да обяснява по света и у нас, че всъщност не е виновен за провала на борбата с престъпността, защото вече не е онзи прокурор с онази власт.

Но всъщност ще си е точно той. Както веднъж се изтърва премиерът Борисов: Реформата остава за след Цацаров…