Как Меркел успява да оцелее в Германия

Ангела Меркел по време на срещата на ХДС в Берлин
Снимка: БГНЕС

Изглежда всички са шокирани от успехите на Алтернатива за Германия (AfD) на регионалните избори в най-голямата икономика на ЕС. Широко разпространената гледна точка е, че на тях политиката на Ангела Меркел спрямо бежанците е била отхвърлена от класическо крайнодясно популистко движение (представете си Доналд Тръмп – б.а.), а германският канцлер е пристигнала на срещата на върха в Брюксел засрамена от случилото се у дома и с намалено влияние в чужбина, пише Алекс Хароуел за Politico.

Още по темата:

Всичко това обаче е глупост. Най-големата изненада от изборите е, че Зелените спечелиха голяма победа в Баден-Вюртемберг. Успехът в провинцията не е маловажен – тя е с голямо население и богатства и е дом на компании като Porsche, Daimler-Benz и SAP. Освен товасе смята за сърцето на Западна Германия, евроатлантизма, католицизма и християндемократическите ценности.

Швабската домакиня често е посочвана от Меркел като пример за старомодна скромност, а от провинцията е и дясната ръка на канцлера – финансовият ѝ министър Волфганг Шойбле.

Ордолибералното мислене (теория на социалната пазарна икономика на Германия след Втората световна война), което финансистът представлява, полага началото си именно там, във Фрайбургския университе през 40-те години. Баща му, който е местен политик, управлява държавната пивоварна в областта.

За пръв път начело на провинцията е „грешната“ партия, а освен това тя става все по-мощна. Резултатите няма да са достатъчни за самостоятелно управление на Зелените, но те ще имат възможността да избират коалиционните си партньори, да налагат дневния ред и да се използват сериозната трибуна, която дава местния парламент. В същото време за Християндемократическия съюз (ХДС) това ще бъде брутален и объркващ политически опит.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Въпреки това местният ръководител на партията, който загуби изборите в провинцията, го направи, като преди това се обърна срещу Меркел. Гуидо Волф залитна надясно и се нареди до лидера на Християнсоциалния съюз Хорст Зеерхофер и неговите антиимигрантски послания. Сега Волф буквално е никой.

Най-голямата група от новите избиратели на Зелените са бивши консерватори. Проучванията показват, че подкрепата на мигрантската политика на Меркел е около 76%, а недоволството към предателството на Волф е дори по-голямо. На север в Майнц, Юлия Кльокнер загуби сериозно от социалдемократите, въпреки че се рекламираше като второто пришествие на Меркел.

В Рейнланд-Пфалц Социалдемократическата партия (СДП) се провали с гръм и трясък. AfD се представи добре, но не достатъчно, за да получи достъп до реална власт. Всичко това направи вечерта печална за критиците на Меркел. Отново и отново католиците в Рейнланд и тези, които споделят политиките им, опитват да свалят канцлера и се провалят.

Меркел е истински корифей на диагоналната политика, при която лидерът търси компромис между множество противоположни позиции, чертаейки линии между тях и заставайки в пресечната точка. Единствено незаменимите лидери могат да провеждат такава.

Виждаме всичко това при канцлера, който управлява Германия трети последователен мандат. С оттеглянето на подкрепата си за ядрената енергетика, Меркел обърна гръб на технократите от Социалдемократическата партия и се отвори към Зелените, либералите и левицата.

След икономическата криза, тя се отдалечи от социалдемократите и сложи акцент на либералния икономически курс с кратка коалиция със Свободните демократи. Това беше само временен флирт, а истинският ход беше връщането към голямата коалиция със СДП, но при нейни условия. Меркел скочи наляво с минималната заплата, а в същото време не забрави за дясното с политиката си в еврозоната.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Тоав постави СДП в неловка ситуация. Ангажиментът им към еврото им отнема възможността да критикуват икономическата политика на канцлера, а министерските им позиции в социалната сфера отнемат критиката към социалната политика. Същото се отнася и за външните отношения.

Сладът в доверието за социалдемократите означава, че те просто нямат право да напускат властта. А най-лошото за тях е, че това е твърде приемлива форма на плен. Влиянието им е реално, но ролята на партията се свежда до социална служба на Меркел.

По отношение на диагоналната политика, решението на Меркел да приветства бежанците е просто съзнателно създаване на нова двоична опозиция в Европа. Според канцлера новото разделение е между глобалисти и националисти.

Тя се обръща към поддръжниците си, социалдемократите, Зелените и центристите, докато поставя AfD, левите и националистите под общ знаменател с радикалите, които палят общежитията за бежанци. В интерес на истината, появата на AfD работи в нейна полза, като подчертава това разделение.

Това може и да струва много на ХДС като партия, но Бисмарк не се е интересувал от партийни проблеми, а Меркел също не го прави. Християндемократите също не се интересуват от нея. Те нямат друг избор, освен да я следват възможно най-плътно.

Зелените са напълно възможен коалиционен партньор, но и конкурент за центристките гласове. Социалдемократите и християндемократите го знаят и се притесняват от това. Танцьорката Миърс Кънингам мъдро казва, че най-важното в танца е смяната на посоката, а в политиката такава промяна в курса може да дойде във всеки момент.

Тук не можете просто да се хвърлите в определена посока, без да знаете как ще се приземите. Не можете и да работите срещу партията си твърде дълго, освен ако не искате да ѝ навредите трайно – това е обратната страна на диагоналната политика.

Цената на неочакваните завои на Меркел е непоколебимият ангажимент към икономиката на Шойбле. Опорният крак е поставен, а посоката на завъртането е към Белгия и Франция – и с гръб към Русия. Журналистите все още чакат и чакат сценарият да се разкрие. Всяко събитие се проверява от начало до край. Но Меркел продължава безкрайната си потайност.

Християндемократите комично застават зад нея, социалдемократите са вкопчени в безсмисления си пиедестал, а AfD играе ролята на варварска орда, докато всички чакаме големия момент на Зелените.

Тълпата е доволна от драмата и спектакъла. Критиците винаги са шокирани от присъствието на Меркел на сцената. А тези, които са опитвали да я конкурират, са възхитени от властното ѝ поведение.

Но накъде отива цялото това шоу? Има ли заговор и трябва ли да сме трогнати? Трудно е да се прогнозира какво ще остане от управлението на Меркел, като изключим десетилетието на мир за всички, освен няколкото хиляди доброволци, заминали за Афганистан.

Проспетитетът след десетте ѝ години на власт са усетени от всеки работник в германската индустрия. Но в крайна сметка Ангела Меркел е създадена за консервативен политик, чиято работа е точно това.