САЩ пробвали фракинг с ядрени бомби през 60-те

Снимка: Wikimedia

На 10 декември 1967 г. жителите на малкото градче Фармингтън в Ню Мексико (САЩ) забелязват, че прозорците им се тресат. Някои от тях вероятно са помислили, че има земетресение, но други са предупредени. Само на десетина километра от мястото, Комисията по атомна енергетика (AEC) детонира ядрена бойна глава дълбоко под земята с мощност, еквивалентна на 26 000 тона тротил.

Още по темата:

Американската армия тества ядрени бомби в пустинята на Ню Мексико още от Втората световна война и проекта Манхатан, но тази детонация е различна. Тя е част от мащабно проучване за това дали ядрените взривове могат да разбият скалните образувания и да освободят природен газ за извличане.

Този половинвековен предвестник на фракинга може да звучи нелепо, но тестовете на AEC, известни като „Гасбъги“, са само един от компонентите на проекта „Плуг“ – двайсетгодишно изследване на мирната употреба на растящия ядрен арсенал на САЩ.

Служители на държавната администрация вярват, че програмата може да помогне за оправдаването на огромните разходи за ядрени оръжия през Студената война, като демонстрира, че те имат стойност отвъд простата надпревара със Съветския съюз.

AEC започва работата с бизнеса през 1956 г. в търсене на различни начини за използване на атомните експлозиви. Много от следващите проекти на комисията са свързани с извличането на шистов газ и петрол, но първоначално усилията са съсредоточени към т.нар. „ядрени изкопи“. Това включва мащабни инженерни проекти, в които атомните бомби заменят планините от традиционни експлозиви като тротил.

Възможните употреби на бомбите са много. Предложенията включват взривяване на пристанище в Аляска, създаването на подземни водни резервоари в Аризона и пробиването на тунел през планината Бристъл край Лос Анджелис.

Комисията дори обмисля да проведе опити в чужбина, като се отличават идеи като премахване на речни бързеи в Бразилия и създаване на големи вълни в Средиземно море за генериране на електроенергия от ВЕЦ в Египет.

Със сигурност най-амбициозният проект е за прокопаване на нов Панамски канал. Страната от години негодува срещу американската собственост на водния път, а експерти в САЩ са имали сериозни притеснения, че размирици в страната могат да компрометират механизмите, които повдигат и свалят кораби в протока между Тихия океан и Карибско море.

AEC планира изграждането на нов канал в Никарагуа или Колумбия, който по-лесно да се справя с модерните кораби. Той е трябвало да бъде прокопан бързо и лесно с използването на стотина ядрени взрива. Детонациите през 60-те години тестват най-добрата употреба на ядрените изкопи, така че обграждащата ги територия да не бъде замърсена.

Нито една от предложените употреби обаче не влиза в сила. Проектът съвпада със засилване ролята на природозащитните движения и притесненията, свързани с радиацията. Откритието, че радиоактивните изотопи могат да се носят във въздуха, да паднат на земята под формата на дъжд и да навлязат в телата ни предизвиква паника, която води до протести срещу ядрените опити.

Опонентите на „Плуг“ имат достатъчно аргументи. Всички тестове създават радиация, а при няколко от тях опасни количества радиоактивни материали попадат в атмосферата. В интерес на истината промененият акцент на проекта в посока на извличане на природни ресурси частично отговаря на все по-големите притеснения у дома и по света за потенциална ядрена катастрофа. Целта на опитите за извличане е ядрените взривове да са толкова дълбоко под земята, че да се гарантира минимален риск от замърсяване.

Въпреки това AEC продължава да подценява нивата на радиация и готовността на обществото да издържа на това. „Гасбъги“ замърсява освободения шистов газ и изпуска опасни нива на радиация в земните недра. И въпреки гаранциите на правителството, че крайният продукт ще бъде безопасен за употреба, обществото се притеснява от възможността да ползва радиоактивни горива.

Комбинацията от обществено неодобрение и високите разходи в крайна сметка обричат проекта на провал. След 20 години в средата на 70-те програмата най-накрая е прекратена. AEC така и не успява да се справи с факта, че ядрените оръжия са създадени предимно за разрушение и тревога.

Докато правителствени учени са вярвали, че буквално могат да оформят планетата на ново, днешното наследство на „Плуг“ е ограничени до отдавна забравени документи, няколко кратера в Ню Мексико и зони, където съвременният фракинг е забранен, заради все още високите нива на радиация.