Как хайтекът издърпа Естония и Израел

Снимка: Wikimedia

На фона на притесненията за световния икономически растеж, държавите без природни ресурси като Естония и Израел превърнаха технологиите в основен източник на просперитет. Световният мобилен конгрес в Барселона тази седмица предложи на технологични гиганти като Samsung, Huawei и Nokia световна сцена, на която да покажат най-новите си джаджи и иновации. Но сред стотиците щандове с цветни устройства, роботи и тълпи от хора, копнеещи да се докоснат до виртуалната реалност, други доведоха до Барселона нещо дискретно, но далеч по-желано – предприемаческия дух на една държава, пише EurActiv.

Още по темата:

В Европа дигитализацията и Естония станаха синоними заради впечатляващия технологичен напредък на страната през последните 25 години.

„След като станахме независими през 1992 г., бяхме просто държава с малко население от 1.3 милиона души и никакви ресурси. Предоставянето на услуги за гражданите беше предизвикателство“, казва Анна Пиперал, директор на шоурума е-Естония.

Днес прибалтийската република е сочена като пример за това как правителствата могат да се справят със споделената икономика и да подкрепят местния бизнес, без твърде много бюрокрация. Данъчните власти работят с услугата за споделен транспорт Uber, за да намерят решение за конкуренцията и партньорите на компанията.

Но преди всичко е важно да се отбележи, че IT-секторът, който представлява 6.8% от икономиката на Естония, се възползва от пълната дигитализация на правителството. Местните компании са развили широка гама услуги, предлагани от публичния сектор, като електронно плащане на данъците, здравеопазване и дори електропоадавне.

Този коопаративен модел превърна Естония в световен еталон за електронно управление и даде на компаниите ѝ ценен опит, изнасян в държави като Финландия, Молдова и Азербайджан.

Гръбнакът на дигитализацията на публичната администрация е системата за електронни лични документи, смятана за една от най-напредналите в света. Благодарение на системата, въведена преди повече от 15 години, естонците развиха силна връзка с дигиталните услуги, които са една от тайните на успеха на страната.

„Хората наистина използват електронните услуги, благодарение на високата компютърна грамотност и добрата публична инфраструра“, коментира Пиперал. (Използвайки личните си карти, естонците получават достъп до почти всички публични услуги чрез интернет на специален сайт www.eesti.ee, на три езикови версии.

Днес 99% от данъчните декларации се подават по електронен път, а процесът отнема едва три минути. 98% от лекарствата също се предписват през интернет портал. За сравнение – в България близо една трета от данъчнните декларации на физическите лица са подадени по електронен път.

През 2005 г. Естония стана първата страна, въвела електронното гласуване, а през 2014 г. стана първата, която предлага електронно жителство на компаниите, опериращи в страната. До момента услугата се ползва от над 750 000 фирми.

Малките държави с оскъдни ресурси често виждат иновациите като единствено решение на икономическите си проблеми. Израел също е доказал, че предприемачеството е ключът към развитието на икономиката, въпреки не особено развития си регион.

От началото на 60-те години Израел изгражда тясна връзка между академичните среди и индустрията си. Страната има най-високо ниво на инвестиции в изследователска дейност след Южна Корея с 4.1% от брутния вътрешен продукт. Взети заедно, тези фактори обясняват защо Израел стана пионер в ключови технологии като USB паметта, дигиталното принтиране и контрола на компютърни устройства с жестове.

Този креативен подход е подхранван с десетилетия от правителството и образователната система. Много експерти казват, че Израел е страната, където никой не се страхува от провала, защото макар да носи загуба на пари, дава безценен опит.

И докато Израел и Естония твърдят, че имат две от най-важните стартъп общности в света, пратениците им на конференцията в Барселона препоръчват и на другите държави от Европа да започнат да поддържат предприемачите.

„Младежите в Европа са по-сдържани към предприемачеството, а правителствата трябва да променят това, дали с данъчни стимули за насърчаване на бизнес инициативите, или чрез отглеждането на предприемачи още в училище. Образованието остава най-голямата бариера за навлизането на дигитални услуги в Европа“, казва Пиперал.