Как ГЕРБ вади зъбите на електронното гласуване

Снимка: БГНЕС

В последните две години темата с електронното гласуване се утвърди като една от най-обсъжданите в България. В подкрепа на възможността да гласуваме и дистанционно, по електронен път, гласуваха 1.883 милиона на октомврийския референдум – близо два пъти повече от резултата на най-голямата партия в България (и парламента) ГЕРБ.

Още по темата:

Въпреки това идеята, че българите в чужбина могат да окажат сериозно влияние на политическото риалити – и ъндърграунд – у нас е на път да се сблъска челно с едно на пръв поглед дребно предложение за изменение на Изборния кодекс. То е внесено именно от партията на премиера Бойко Борисов.

Днес депутати, начело с председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, внесоха законопроект, с който на следващите избори трябва да бъде въведен 32-ри многомандатен изборен район – за гласоподавателите в чужбина.

От мотивите към предложението става ясно, че се прави, за да може избирателите извън страната да гласуват за кандидатски листи и с преференция, а не само за партии и коалиции. Досега те нямаха възможност да го правят, което ги поставяше в дискриминирано положение спрямо избирателите в България.

На пръв поглед предложението изглежда напълно логично и отговаря на дългогодишни призиви от българската диаспора. На втори – крие в себе си опасен риск, който може да обезсмисли 2-годишните усилия за въвеждането на е-гласуване в изборното ни законодателство.

Създаването на нов МИР предполага, че за него трябва да бъде определен брой на депутатите, които ще бъдат излъчени в парламента. Проблемът обаче се корени във факта, че по регламент многомандатните изборни райони в България се определят на базата на населението в съответния район.

Статистиката на ЦИК от последните парламентарни избори през 2014 г. показва, че на тях правото си на глас са упражнили близо 130 000 българи в чужбина. Надеждата за въвеждане на електронния вот е, че може да увеличи броя им многократно.

Ако предложеният от ГЕРБ 32-ри МИР бъде въведен, остава въпросът как ЦИК ще определи предварително броя на мандатите за разпределяне от чужбина – дали на базата на общия брой на гласоподавателите зад граница, или на броя гласували на последни национални избори.

И при двете опции сметката изглежда крайно субективна. Особено предвид факта, че голяма част от българите зад граница все още присъстват в изборните списъци в общините си по постоянен адрес – и така участват в разпределението на депутатски места там.

Мотивирайки предложението си, депутатите от ГЕРБ припомнят критиките на Венецианската комисия за неравномерното разпределение на депутатските мандати в отделните региони, което се дължи основно на минималния брой места за всеки от тях – четири. Така се създава ситуация, при която депутат от Видинска област влиза в парламента с много по-малко спечелени гласове от свой колега в Софийска.

При осъществяване на идеята на ГЕРБ обаче този казус може да придобие много по-големи размери. В случай че ЦИК реши да даде на регион „Чужбина“ мандати на базата на общия брой гласоподаватели зад граница, то броят им трябва да съответства на 2 милиона души и да е около 71 депутатски места (при общо 6.7 млн. души в избирателните списъци). Ако решението бъде мандатите да се разпределят спрямо гласовете от чужбина на миналите избори, броят им ще е между 4 и 5.

Твърде голяма въпросителна за нещо толкова важно.

Ето и една революционна алтернатива. Ако аз като гласоподавател с постоянен адрес по лична карта в град Ямбол гласувам електронно от редакцията на Ureport, гласът ми ще отиде в Ямболския МИР. Тогава какво налага създаването на МИР в чужбина, вместо всеки глас зад граница да бъде разпределян спрямо адреса на гласоподавателя.

Това съвсем не е толкова трудно постижимо, особено по електронен път. Обаче може да обърка доста сметки и да даде реална тежест на българските избиратели в чужбина. Защото сега отново ги запокитва в ъгъла, където се намират през последния четвърт век – с нови процедурни хватки и сметки на ангро от ЦИК.