Световната банка "поряза" соцпоправките за търговските вериги

Световната банка „поряза“ соцпоправките за търговските вериги

Световната банка предлага 6 алтернативни варианта на промените в Закона за защита на конкуренцията, предложени от БСП, за да ограничат лошите практики в търговските вериги в България.

Според анализа на международната финансова институция, изготвен по поръчка от правителството, предложеният модел за промени и въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” е рисков и може да навреди на българския пазар. Те препоръчват споровете между търговските вериги и доставчиците да се решават в съда, а не чрез законови промени.

„Трудно е да се подкрепят аргументи в полза на решение в рамките на конкурентната политика при положение, че не са ясни последиците на предложените защитни мерки върху благосъстоянието на потребителя“, смятат анализаторите от Световната банка.

Въз основа на анализа експертите на Световната банка предлагат шест варианта за борба с нелоялните търговски практики, които са по-подходящи от предлаганите от Нинова и Гечев мерки.

Най-подходящо било да се подготвят нови текстове в Търговския закон, с които да се забрани в договорите да се включват клаузи, водещи до нелоялни търговски практики. Така при нарушение на разпоредбите споровете между хипермаркетите и доставчиците ще се решават в съда. По този начин били уредени въпросите във Франция и Унгария.
Вторият вариант, който препоръчва Световната банка, е да се приемат национални правила, които да разширят правомощията на КЗК. Така ведомството ще може да следи за „злоупотреби с господстващо положение“, дори когато няма господство. Например в Германия било въведено понятието „икономическа зависимост“. На база на него антимонополният орган там имал право да следи за злоупотреби при договарянето между големи търговци с малките доставчици и производители.
Третата опция била да се разширят правомощията на КЗК по отношение на защитата на потребителите. Експертите на Световната банка припомнят, че антимонополните институции в повечето страни са достигнали до извода, че не са необходими нови мерки в тази посока. Специално за България обаче било добре да се анализират и съпоставят правомощията на КЗК и Комисията за защита на потребителите.
Друг подходящ вариант – да се възползваме от опита на Великобритания. Там отношенията между търговските вериги и доставчиците били уредени чрез кодекс за почтено поведение.
Петата опция била вместо да се бърза с нови мерки, да се изчака ЕС да предложи общоевропейски правила, които да залегнат и в българските закони.
Последният вариант предвижда да се приеме секторно законодателство, с което да се въведе и понятието „значителна пазарна сила“. Според тази опция КЗК трябва да бъде упълномощена да следи за прилагането му. Това се правело вече в Чехия и Унгария, но там разпоредбите важат само за земеделските продукти и храни.

В първоначалния проект за промени в закона, предложен от БСП и ДПС, се въвеждаше понятието „значителна пазарна сила“. Между двете четения на законопроекта обаче терминът най-вероятно ще бъде заменен с по-малко рестриктивния „по-силна позиция на договаряне“. Глобите при злоупотреби щяха да станат 10% от оборота, но впоследствие бяха намалени на 10% от приходите.

Още с оповестяването на предложените промени от бизнеса заявиха, че ще доведат до вдигане на цените на стоките и всъщност ще навредят на потребителите. Те бяха приети на първо четене.

Понятието „значителна пазарна сила“ предвиждаше такава да притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него.

В опит да смекчат критиките на СБ, от БСП внесоха нови промени преди второто четене. Търговските вериги трябва да се разплащат с доставчиците си до 30 дни от датата на издаване на фактурата за съответната стока, гласи една от тях. Във варианта, който мина на първо четене, срокът бе 3 месеца.

В момента някои вериги дължат пари на контрагентите си по половин година, коментира за „Преса“ депутатът Румен Гечев.

Понятието „злоупотреба със значителна пазарна сила“ се заменя с формулировката „злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“. Според вносителите подобно нарушение е налице, когато доставчиците на една компания са зависими от нея заради структурата на пазара и характера на дейността им.

В тези случаи е предвидена имуществена санкция в размер на 10 на сто от оборота със съответната група стоки за предходната година. Ако тя се продава за първи път, санкцията е до 50 хил. лева.