IT- индустрията, която се роди от "Правец"

IT- индустрията, която се роди от „Правец“

Светозар Георгиев

По времето на комунизма много български и румънски деца, които днес са сред водещите спецове на двете страни, са се учили да програмират на реплики на Apple II и ZX Spectrum, пише Андрада Фискутян в материал за ZDnet. Публикацията е озаглавена: „Как клонинги на Apple II оформиха IT сектора в Източна Европа“.

Още по темата:

В средата на 80-те години на XX век в България, която все още е здраво в хватката на комунизма, 9-годишният Светозар Георгиев прекарва безброй часове пред компютър „Правец-8М“ в дома на свой приятел.

„Играехме игри и пишехме първите си редове на BASIC“, спомня си той за периода, дал начало на технологичната му кариера. Вече пораснал, Георгиев основава нова компания – „Телерик“, която продаде през 2014 г. на американската Progress за $263 милиона.

В същото време на отсрещния бряг на Дунава в Румъния, където условията през 80-те са също толкова тежки, Владимир Оане си играе с HC компютър, досущ като Sinclair ZX Spectrum. По-късно и той прави своя компания – UberVU, която продава преди две години на Hootsuite на цена между $15 и $20 милиона.

Двамата бизнесмени, представители на поколенията „Правец“ и HC, са сред най-изтъкнатите предприемачи в технологиите.

Компаниите им обаче също са оформени от техни колеги, научили се да програмират главно на реплики на Apple II и ZX Spectrum. Подобни машини са сглобявани в цяла Европа, Източна и Западна.

Сегашните технологични сектори в двете държави отчасти могат да проследят корените си до романтичната ера на домашните компютри, когато фокусът е съсредоточен към създаването на устройства, а компаниите са по-малко обзети от патентни войни.

Поялникът не е чужд на техничарите, а някои от тях дори успяват сами да си сглобят компютри, понякога на ръка с контрабандни части или такива от черния пазар.

Българските компютри

Снимка: Pravetz.info

Основата за днешния български и румънски талант в технологиите може да бъде проследен до 80-те. Комунистическият начин за правене на бизнес налага вносът да бъде ограничен максимално. Причината е проста – КОКОМ, бариерата, издигната от Запада за научно-техническите им достижения. Тя се прескачаше благодарение на икономическия шпионаж, не по-малко жесток от днешния, в името на противоборството между двата блока. Днес се краде заради конкуренцията и пазарния дял.

Така че в последните десетилетия на миналия век западните технологии често се копират в Източна Европа. Нужни са обаче професионалисти с умения, затова учебните програми са пълни с математика, електроника и физика.

В пика си България произвежда 40% от компютрите, използвани в целия Източен блок. А на ИТ сектора се дължат 14% от брутния вътрешен продукт на страната между 1985 и 1990 г. Така той се превръща в перлата в короната на българската икономика.

ИТ индустрията е съсредоточена в малкия град Правец и неслучайно – селището е родно място на комунистическия лидер Тодор Живков, управлявал от 1954 до 1989 г. – годината, която повечето източноевропейски страни прегръщат демокрацията.

„България беше водеща в производството на хард дискове, аудиокасети, микропроцесорни системи, персонални компютри и софтуер“, казва академик Кирил Боянов, цитиран от ZDNet.

Той участва в няколко проекта през 70-те и 80-те и е добър приятел на Иван Марангозов – геният, на чийто рамене лежи компютърната индустрия.

През 1980 г. Марангозов представя ИМКО-1 (Индивидуален микрокомпютър), първият български персонален компютър, базиран върху Intel 8080 CPU. Едва дузина обаче са произведени с цел оценка. Следва ИМКО-2, вдъхновен от Apple II Plus, от който са произведени 300 бройки, главно за училища и университети.

С името обаче върви и шегата, че истинското значение на абревиатурата е „Иван Марангозов копира оригинала“, част от руската традиция продуктите да се именуват на създателя. „Той беше много интересен човек с големи познания в различни сфери. Свиреше много добре на флейта и обожаваше класическа музика“, казва Боянов.

Скоро след ИМКО се появяват българските компютри „Правец“, но не всички са отражение на продукти на Apple. „Правец-8“, или „Правец-82“, е с BASIC и един или два външни 5.25-инчови флопита. В „Правец-8М“ има втори процесор Z80A, който може да подкара DOS или CP/M, а „Правец-8А“ използва българския чипсет CM 631.

Друг модел – „Правец-8D“, е вдъхновен от британските Oric-1 и Oric Atmos и включва телевизионен екран. Той е предназначен за домашния пазар, припомня компютърният ентусиаст Богомил Александров ot Pravetz.info.

Най-разпространен е „Правец-8C“ с вградено флопи, 128 kB памет и възможност за 5MB хард диск и порт за джойстик.

Произвежданият между 1990 и 1994 г. 8S обаче е най-усъвършенстван заради дизайна на дънната платка и 128 KB RAM с възможност за надграждане до 1080 КВ.

Българите разработват и 16-bit машини, серията „Правец-16“, съвместима с IBM компютрите. По-късно фабриката е приватизирана и минава на 32-bit архитектура, но с ограничен успех.

„Много често се казва, че продуктите са копирани от западни компании. Това не е точно така“, пише Боянов в дисертацията си „История на българските компютри“. Според него целта на българските производители е да създадат машини на същото функционално ниво като западните. Вместо копия той предпочита термина аналози.

По думите му някои от параметрите на сходни продукти са били по-добри от западните. А българските инженери са успявали да поправят някои от недостатъците на оригиналните продукти, тъй като са имали повече време за проектиране и тестване заради по-слабата конкуренция на пазара в Източна Европа.

„Повечето продукти за износ и особено тези за военните бяха невероятно надеждни и качествени“, твърди Боянов.

Едно обикновено семейство без връзки с режима никога не би могло да си позволи да има оригинален Apple II, затова за деца като Светозар Георгиев възможността да се произвежда „Правец“ е привилегия.

В един момент баща му носи у дома „Правец-16“, а момчето прекарва по-голямата част от свободното си време, залепен за екрана. По-късно той минава от BASIC на по-сложни езици за програмиране, а когато тръгва на училище вече програмира C++.

Репликите на Apple и Sinclair помагат да се изградят софтуерните индустрии в България и Румъния, в които днес работят близо 150 000 души, повечето за западни компании като Intel, Microsoft или Oracle. А голяма част от технологичната индустрия се основава на експериментиращите деца, сега на 30-40 години, които се влюбват в технологиите на „Правец“ или HC.