25 октомври 2026 г.Ти създаваш новините!
Свят

Анексирането на Крим през 2014 г. и спорът за международния ред: аргументите и санкциите

През пролетта на 2014 г. Русия анексира Крим, а САЩ и ЕС заговориха за нарушен международен ред. Какви бяха аргументите на двете страни и какво последва.

От Редакция на UreportПубликувано: Обновено: 3 мин. четене
Замъкът „Лястовиче гнездо“ на южния бряг на Крим
Снимка: A.Savin · CC BY-SA 3.0, източник

През пролетта на 2014 г. анексирането на Крим от Русия отвори спор, който надхвърли Украйна: важат ли още правилата на международния ред, установен след края на Студената война. Вашингтон и Брюксел обвиниха Москва, че променя граници със сила. Кремъл отговори, че Западът сам е създал прецедент с Косово. До май 2014 г. ЕС и САЩ вече бяха наложили първите санкции.

Как Крим стана част от Русия

На 16 март 2014 г. в Крим беше проведен референдум. Според ООН местните власти обявиха, че близо 97% от гласувалите са подкрепили присъединяването към Русия. Кримските власти обявиха независимост, която Русия призна, а президентът Владимир Путин подписа договор за включването на полуострова в Руската федерация.

Това се случи след месеци напрежение в Украйна, започнало с отказа на правителството през ноември 2013 г. да подпише споразумение за по-тясна интеграция с ЕС, протестите в Киев и отстраняването на президента Виктор Янукович от парламента. През февруари 2014 г. в Крим бяха разположени руски войски и бронирани машини, отбелязва ООН.

Аргументите на Кремъл

В обръщението си към руския парламент на 18 март 2014 г. Путин заяви, че референдумът е проведен в съответствие с демократичните процедури и международните норми. Той се позова на правото на самоопределение по Устава на ООН и на „косовския прецедент“, като цитира становището на Международния съд от 22 юли 2010 г. и писменото изявление на САЩ по това дело. Според Путин руските въоръжени сили не са „влизали“ в Крим, а вече са били там по международен договор и не са надхвърлили лимита от 25 000 души.

Отговорът на САЩ и ЕС

На 26 март 2014 г. в Брюксел президентът Барак Обама каза, че руското ръководство оспорва истини, които само преди седмици изглеждаха очевидни: че през XXI век границите в Европа не могат да се прекрояват със сила и че международното право има значение. Той отхвърли сравнението с Косово, като посочи, че там НАТО се е намесило след години на насилие, а отделянето е станало в сътрудничество с ООН. Обама добави, че Русия е отстранена от Г-8 и че санкциите ще бъдат разширени, ако курсът ѝ не се промени.

На 27 март 2014 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, според която референдумът в Крим „няма валидност“. Тя призова държавите да не признават промяната в статута на Крим и Севастопол. Резолюцията беше приета със 100 гласа „за“, 11 „против“ и 58 „въздържал се“.

Европейският съвет на 20 и 21 март 2014 г. добави 12 души към списъка с руски и кримски длъжностни лица със забрана за пътуване и замразени активи и отмени планираната среща на върха ЕС – Русия. Вместо срещата на Г-8 в Сочи през юни 2014 г. в Брюксел се събра Г-7 без Русия.

Какво последва

През юли 2014 г. ЕС въведе икономически санкции срещу определени сектори на руската икономика. Ограниченията, свързани с анексирането на Крим и Севастопол, се подновяват всяка година и според Съвета на ЕС са удължени до 23 юни 2027 г.

През февруари 2022 г. Русия започна пълномащабна военна агресия срещу Украйна. На 2 март 2022 г. Общото събрание на ООН поиска Русия незабавно и безусловно да изтегли войските си от територията на Украйна в международно признатите ѝ граници. Резолюцията беше подкрепена от 141 държави, пет гласуваха „против“, а 35 се въздържаха.

Източници

  1. Президент на Русия: Address by President of the Russian Federation (18.03.2014)
  2. Белият дом (архив): Remarks by the President in Address to European Youth (26.03.2014)
  3. UN News: Backing Ukraine’s territorial integrity, UN Assembly declares Crimea referendum invalid
  4. Съвет на ЕС: Timeline - EU sanctions against Russia
  5. Съвет на ЕС: Russia's war against Ukraine: EU sanctions
  6. UN News: General Assembly resolution demands end to Russian offensive in Ukraine (2022)

Още по темата

Материалът е подготвен от редакцията по публично достъпни източници, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.