26 години "съвместно съжителство" с мафията. И пак турците виновни

26 години „съвместно съжителство“ с мафията. И пак турците виновни

Снимка: БГНЕС

Когато почне да ни се напомня защо трябва да мразим турците, значи намирисва на избори. А на избори мирише, та се къса. Разбира се, още по-важното в цялото упражнение е на турците да се напомни, че ги мразим. За да идат до урните и да пуснат правилната бюлетина. Array

Фразата за използването на „етническата карта“ е и си остава един от шлагерите на прехода. Българите все така се връзват на добре познатата тактика с предизборното премахване на патриотични произведения от учебници и подмяната на османското робство – я с „присъствие“, я със „съжителство“.

За капак на всичко, този път претопленото ястие си имаше гарнитура – зъл министър с черни кръгове под очите трови децата с отровни ваксини от Турция. И за десерт, всичко било уредено от сина на Лютви Местан.

В миналото „етническата карта“ преминаваше през различни форми. Като започнем от изкарани от контекст думи на подпийналия лидер на ДПС Ахмед Доган през юни 2009-а за „разпределянето на порциите в държава“ и стигнем до гръмките думи на настоящия премиер Бойко Борисов, че Доган е поръчал смъртта му.

Освен че ще напомпи балона на ДПС, потокът от патриотизъм ще удари предизборно рамо и на скачените с Движението съдове – националистически формации като НФСБ, ВМРО и „Атака“.

А и вече е многократно доказвано, че за българите темите за опазване на славното минало и застрашеното бъдеще са от по-голямо значение от настоящето. Понеже то все им е гадно.

Случайно – или по-скоро не, интензивността на скандалите се увеличи стремглаво в навечерието на представения днес доклад на Европейската комисия, който констатира все неща, за които част от гражданското общество алармира от две години – и в замяна получава обвинения в държавна измяна.

Между другото, днес пропагандната машина около ДПС се задвижи с пълни обороти и подхвана турския мотив с въпроси като: „Докога ще се навеждаме пред брюкселската шайка?“ – и твърдения, че България чака евродоклада, както предците ни са чакали указа на султана. Обидно, нали, за всеки, който се мисли за голЕм българин.

Е, дали през май, или по-рано, надали някой вече се съмнява, че предсрочните избори са неизбежни. За разлика от ситуацията преди три години обаче, този път Борисов трудно ще излезе чистичък от прегръдката си с #Кой. Изглежда, че това ще е второто поредно правителство, свалено от Сараите. Същото се случи с предишния кабинет „Орешарски“, когато стана непригоден – и беше взривена КТБ.

Не е сигурно дали класическата тактика на ДПС ще сработи и сега. Макар капсулирането на турския етнос да е доказало изборната си ефективност, същият този електорат дълго време беше убеждаван, че по-голям турчин от Лютви Местан у нас няма.

Може би е крайно време Доган и Пеевски да разберат, че турците не са това, което бяха. И тогава да разберем дали икономическото им влияние ще спадне пропорционално с политическото.

Ще се осмелят ли българските турци да прогледнат – предстои да видим. Сигурното обаче е, че е крайно време българите да го направят. Защото историята показва, че националното либидо скача до небето, когато някой каже „турчин“.

Само да не става дума за въстание. Тогава идва старата максима, че преклонена главица сабя не я сече. И сега си „съжителстваме“ с поробителя. Вече не е империя, а просто мафия.