Млад, красив, непушач и образован, не гласува

Млад, красив, образован, доволен от живота и негласуващ. Този портрет на избирателя, който ще „играе“ ключова роля на евроизборите, обрисуваха по bTV социолозите от АФИС.

В навечерието на вота, насрочен на 25 май, социолозите са единодушни, че избирателната активност ще има ключова роля. България има право на 17 депутата в 751-членния Европарламент.

При по-високо участие представителство ще получат повече партии, включително и по-малки формации, а в противен случай големите победители ще бъдат основните политически играчи с твърд електорат.

Според портретите, обрисувани от социолозите на АФИС, гласуващият става най-късно в 7:00 часа и си ляга в 22:00 часа. Негласуващият не става по-рано от 8:00 и не си ляга преди полунощ.

31% от гласуващите пушат редовно, негласуващият е принципен непушач – това са само някои от особеностите на негласуващия, обобщени от социолозите. Освен това 1/4 от гласуващите никога не повтарят вота си и безпогрешно избират победителя, но никога не са доволни от живота. Негласуващият не гласува, но и никога не се оплаква от живота.

Това не значи, че в двете категории няма и от другите, предупреди авторът на този портрет Юрий Асланов от АФИС.

„Негласуващият не вярва, че чрез участието си в политиката може да доведе до промяна. Смята, че политиката е занимание за различни от него хора. Другата група са тези, които чисто рационално се влияят от коментарите на социолозите за определени социологически групи – че ако участват, гласът им ще бъде загубен“, коментира още Асланов.

Бившият шеф на кабинета на Бойко Борисов и социолог Румяна Бъчварова заяви, че през последните години в България едва между 3.5 и 5% са хората, които никога не са гласували. Решението да не гласуваш също е политическо и се отразява, посочи тя.

По думите й делът на негласуващите във всички социални групи е съотносим с общия, което означава, че отказът от вот не е специфично за определена група.

Асланов коментира и друг феномен – неучастието на младите в избори. Младите смятат, че политиката е за възрастни и ги кара да странят от тази „разправия“. Насажда им се отчуждение от дейността на институциите и нападките се смятат за далечна, друга България, коментира социологът.

Според него това е политическо внушение, което води човека до самоотстраняване от политиката.

Асланов напомни и за друга зависимост – участие в избори, които са възможно по-близо до ежедневието на избирателя с което се обяснява високата активност на местни избори и относително високата на парламентарни. На европейските избори има най-нисък интерес.

Бъчварова е на мнение, че все повече хора в България разбират, че зад политическите обещания се крие невъзможност за изпълнението им. Българите все пак се научиха да различават автентичното от неавтентичното политическо обещание. В крайна сметка решаваш да гласуваш за някого, който е състоятелен, каза тя, обяснявайки тенденцията за подкрепа за по-големите партии.

Никой от двамата социолози не пожела да даде категорична прогноза за резултатите на малките партии на предстоящия вот.